Престана да усещаш аромата ми нали?Стоях потопено в зеленясалата вода на вазата прекалено дълго.Повехнах ,погрознях,няколко листенца покапаха по бюрото ти и ти небрежно ги отстрани с ръка.”Досадни листа”-промълви...А точно те и уханието те привлякоха.Но красотата изчезна,повяхна,а ароматът се изгуби в тютюнев дим ... както и душата ти.Забравяш дори да смениш водата в кристалната ваза.Просто един ден махна с ръка и смени цветето с ново.То не ти даваше вече достатъчно радост за сетивата.Ти търсеше съвършенството!Откъснатото цвете  повяхва някой ден.Цветята се нуждаят от светлина,вода и много грижи,за да останат красиви и уханни ... като любовта!А сега имаш просто едно мъртво цвете в кошчето и едно във вазата,което чака съдбата си-да бъде заменено.